Според по-ранните изследвания от 80-те години на 20 век на г-н Петко Огойски, то е създадено след Освобождението през 1878-1879 година. В началото на 21век. Г-н Николай Ликовски задълбочено проследява развитието на образователното дело в селото и посочва, че първите данни са от 1895-1896 година - десетина години след откриването на училището през 1885-1886, съгласно член 73 от Търновската конституция, според която първоначалното обучение е задължително и безплатно за всички български поданици.

До откриването на прогимназиален курс през 20-те години на 20 век, началното образование е единствената степен, която дава Чепинското училище. Първоначално изучаваните предмети са: български език, закон Божи, смятане, краснопис, пеене, гимнастика, отечество въведение, естествено въведение и чертание. 6 март 1897-1898 година в програмата за 4 отделение влиза и геометрия. От 1902-1903 година като допълнителни предмети влизат нагледното обучение и нравоучението. През следващите години настъпват промени. Учи се по шестобалната система до 1903-1904, когато за кратко време е въведена петобалната система. От следващата година в горните отделения учат граматика и свободно четене.

През 1905-1906 начален курс завършва и първото момиче Дафина Тончева Мальова /родена на 17.07.1893/. До 1910 завършват началното образование още 8 момичета.

По време на Балканската и Междусъюзническата война / 1912-1913/ учебни занятия не се водят.

Най-общото наблюдение е, че през годините на съществуването си до 20-те години на 20 век в първо отделение постъпват много ученици, но с течение на годините отпадат и начален курс завършват малцина. Има години, през които в училището се събират до 200 и повече ученици. Това принуждава селското ръководство да пристрои още една стая към съществуващата тогава сграда /до църквата на селото, вече не съществува/.

До 20-те години на 20 век, когато началното образование е единствената училищна степен в селото завършват 453 души.

Сградата на съществуващото днес 160 ОУ е по проект на архитект Овчаров. Първоначалният замисъл е двете крила на училището да оформят отворена книга. Построено е само едното от тях, а пред входа му са изписани годините 1938-1949. С името на Борис Соколов е свързан строежът и обзавеждането на училището, както и възходът на просветното дело в селото. Още неукрепнало достатъчно, нормалният му живот е смутен от Втората световна война. При навлизането на германските войски в България през 1941 година, училището прекъсва занятията си и сградата се ползва за квартируване на германските части.

До 1953 година училището е единственото с прогимназиален курс на обучение за съседните села Негован и Локорско.

От средата на 20-те години на 20 век до 2009 година образование завършват ежегодно средно 30-35 ученици. Към 2019г. основно образование завършват между 15-20 ученици.

Продължилите в средните училища показват висока степен на успеваемост. Непрекъснато се увеличава броят на завършилите ВУЗ, станали уважавани лекари, инженери, учители, архитекти, служители в системата на МВР и МО , изтъкнати музиканти, художници, различни специалисти и достойни граждани.

Училището е с традиции, предавани от поколение на поколение. На 100-годишния си юбилей получава високо признание с орден „Кирил и Методий”- първа степен /с указ №1005 от 1978 година/ и „ Почетния знак на София- втора степен” / от Столичния Общински съвет/.

Години наред клуб „Родолюбие” води изследователска дейност и богатата етнографска сбирка е плод на дългогодишната му дейност.

Добрата материална база, висококвалифицираните и с голям педагогически опит преподаватели, съществуващата вокална група и групите по народни танци и футбол са предпоставка за пълноценна учебно-възпитателна дейност.